Traditional Folk Art in the Northern Region in BulgariaБългарското народно творчество

#CODANEC YOUTH COMPETITON #My Culture My Story

Bulgarian folk dancing is an exceptionally beautiful art. Bulgarians are famous for their skills as dancers. Ever since I was a little girl I have had a passion for Bulgarian folk art. For me, folk dancing is a way through which we Bulgarians express ourselves. The folk dances of our land are free, lively, cheerful, widely performed and bring positive emotions. Bulgaria is divided into several folklore regions: Shopska, Thracian, Rhodope, Pirin, Dobrudzha, Northern folklore region. In each of these regions the dances have their own character. It is typical for dances in the Dobrudzha folklore area to play the body and shoulders, both for women and men. The Dobruja man dances crouching or sitting down. The steps resemble daily labour and the relationship of the people to the fertile land. Popular dances: ruchenik, sborenka, ruka, tropanka, cherkezka, danets, opuz, etc.


The dances in the Northern folklore area are a mixture of the other areas. Typical dances are: the Severnyashko (Turnovsko), Svishtovsko, Elenno mome, Daichovo, Gankino, etc. In the Thracian folklore area the dances are cheerful and lively. Popular dances in this region
are “The Three Times” and “Kasamska Rachenitsa”, also called “Dzhidovska”. In the Shopska folklore area the abundance is the greatest. The Shopians dance with their feet held high and their arms crossed. This is what makes Shopa dancing the most difficult and beautiful at the same time. The most popular dances are: graovsko, petrunino, samokovsko, gypsy, quadruple, shopska rachenitsa, etc.
In the Pirin folklore region the dances are varied and are divided into male and female. Characteristic for the area are the Macedonian horo, djangoritsa, ochridsko, shirto, etc. The dances of the Rhodope people are smooth, wide and with distinct hard steps. Traditional for
the Rhodope region hora are: Bachkovsko, Enino, Pravo Rhodopsko, etc.

I live in a small town and it is very impressive to me that we have not lost our folk spirit here. There are several folk ensembles in the town, with people of all ages practising in them.
There are also celebrations in the neighbourhoods where the ensembles and the residents gather and from day to noon there is folk music and merriment. People gather, rejoice, dance. Even schools have started to organise folk dance events and offer students free elective classes to perform folk dances or reenact skits of different customs. These events are proof that even as generations change, the folk spirit does not die, but on the contrary, it is preserved and passed on. If these actions are practiced in most places in the country, the problem of preserving our heritage will begin to be solved. Folk creativity has no boundaries, it is not just for certain people, it is for everyone. Every country has its own way of expressing itself, its own “folk dances”. Some countries’ dances have characteristics that are unique to that country, although sometimes neighbouring countries have similar characteristics. For example, some Serbian, Bulgarian and Croatian dances share the same or
similar dances, and sometimes even use the same name and music for these dances.

More information on this cultural treasure below:

Описание

Българските народни танци са изключително красиво изкуство. Българите се славят с уменията си като танцьори. Още от малка изпитвам страст към българското народно творчество. За мен народните танци са начин, чрез който ние българите се себеизразяваме. Хора̀та по нашите земи са волни, скокливи, весели, играят се нашироко и носят положителни емоции. България е разделена на няколко фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, пиринска и родопска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер.
Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Добружанецът танцува приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя. Популярни танци: ръченик, сборенка, ръка, тропанка, черкезката, данец, опас и др.
В Северняшката фолклорна област  танците са смесица от останалите области. Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
В Тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. Популярни хора̀ в този район са трите пъти и касъмска ръченица, наречена още джидовската.
В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. Най-популярните хора̀ са: граовско, петрунино, самоковско, циганско, четворно, шопска ръченица и др.
В Пиринската фолклорна област  танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са македонското хоро, джангурица, охридско, ширто и др.
Хора̀та на родопчани са плавни, широки и с подчертани твърди стъпки. Традиционни за Родопската област хора̀ са: бачковско, енино, право родопско и др.
Аз живея в едно малко градче и голямо впечатление ми прави, че тук не сме загубили народния си дух. Има няколко фолклорни ансабли в града, като в тях практикуват хора на най-различни възрасти. Също така в кварталите се организират тържества, където се събират ансамблите и живущите и от ден до пладне гърми народна музика и веселие. Хората се събират, веселят се, танцуват. Дори в училищата започнаха да организират фолклорни танцови мероприятия и да предлагат на учениците свободно избираеми часове, в които да играят народни танци или да пресъздават сценки на различни обичаи. Тези мероприятия са доказателство, че дори с промяната  на поколенията, народният дух не умира, а напротив, той се пази и предава. Ако тези действия се практикуват на повечето места в страната, проблемът със запазването на нашето наследство ще започне да се разрешава.
Народното творчество няма граници, то не е само за точно определени хора, то е за всички. Всяка страна има свой собствен начин на изразяване, има си свои “народни танци”. Танците на някои страни имат характеристики, които са уникални за тази страна, въпреки че понякога съседните страни имат подобни характеристики. Например някои  сръбски, български и хърватски танци споделят едни и същи или подобни танци, а понякога дори използват едно и също име и музика за тези танци.

 

 

 

 

Sponsors

This project has received funding from the Staatsministerium Baden-Württemberg and the City of Ulm. This website was funded by BMFSJ.

Design and implementation by Arivum. All rights reserved